(Като станеш от сън, направи няколко поклона, и кажи:)
Боже, бъди милостив към мене, грешния!
Свети Боже, Свети Крепкий, Свети Безсмъртни, помилуй нас! /три пъти/
Слава на Отца, и Сина, и Светий Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.
Пресвета Троице, помилуй нас! Господи, очисти греховете ни! Владико, прости беззаконията ни.
Светий, посети и изцери немощите ни, заради Твоето Име.
Господи, помилуй. /три пъти/.
Слава на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.
Отче Наш, Който Си на Небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята. Насъщният хляб дай ни днес
и прости нам дълговете, както ние прощаваме на нашите длъжници. И не въведи нас
в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото Царството е Твое, и Силата, и Славата,
сега и винаги и во веки веков. Амин.
Дойдете да се поклоним на Царя, нашия Бог!
Дойдете да се поклоним и паднем пред Христа Царя, нашия Бог!
Дойдете да се поклоним и паднем пред Самия Христа, Нашия Цар и Бог!
Псалом 50
Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост,
и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми.
Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях,
защото беззаконията си съзнавам, и моят грях е винаги пред мене.
Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших;
тъй че Ти си прав в Твоята присъда и чист в Твоя съд.
Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми.
Ето, Ти обикна истината в сърцето, и вътре в мене ми яви мъдростта (Си).
Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.
Дай ми да чуя радост и веселие, и ще се зарадват костите, от Тебе съкрушени.
Отвърни лицето Си от греховете ми и изглади всичките ми беззакония.
Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене.
Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнимай от мене.
Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди.
Беззаконните ще науча на Твоите пътища, и нечестивите към Тебе ще се обърнат.
Избави ме от кръвнина, Боже, Боже на моето спасение,
и езикът ми ще възхвали Твоята правда.
Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала;
защото, да би искал жертва, аз бих Ти дал; но към всесъжения не благоволиш.
Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.
Стори добро (Господи) на Сион по Твоето благоволение; въздигни стените иерусалимски;
тогава ще Ти бъдат угодни жертви на правдата, възношение и всесъжение;
тогава на Твоя олтар ще възложат телци.
Тропари
Добри Пастирю, Който си дал живота Си за нас, Ти знаеш и най-съкровените мои тайни, Едничък Благий!
Упъти моя заблуден разум и ме изтръгни от душевния вълк, Агнец Божий, и ме помилуй!
Отегчен съм от съня на унинието, и греховна прелест ме помрачава: но, Христе Боже,
дарувай ми утрото на покаянието, като просветиш очите на мисълта ми с просветляване на душата ми,
и ме спасиш!
* * *
Умът на моята окаяна душа е оплетен с житейска сласт и греховна мъгла, и ражда всякакви страсти,
и в помисъл на покайно умиление не идва. Но Ти, Спасителю, умножи моето смирение и ми дай помисъл
на умиление, та и аз, спасяван, преди смъртта да извикам към Твоето благоутробие: Господи, Христе,
Спасителю мой, спаси ме, отчаяния и недостойния!
* * *
Както попадналия и изпонаранен от разбойници, така и аз паднах в много грехове, и наранена е душата ми.
Към кого да прибягна виновният аз, освен към Тебе, милосърдния Лекар на душите? Излей над мене, Боже,
Твоята велика милост!
Слава на Отца и Сина и Светия Дух…
Като блудния син, идвам и аз при Тебе, Щедри – приеми ме, Отче, възвърналия се, като един от Твоите наемници,
Боже, и ме помилуй!
И сега и винаги и во веки веков. Амин.
Избави ни, Богородице, от задържащите ни в плена си грехове, защото друго упование ние, верните, нямаме,
освен Тебе и Родилия се от Тебе Господ.
Господи, помилуй /40 пъти/ и 50 поклона с молитвата:
Боже, бъди милостив към мене, грешния, и ме прости мене, блудния, заради Твоето свято име!
Молитва
/от св. Василий Велики/
Многомилостиви, нетленни, нескверни, Господи! Очисти ме, негодния Твой раб, от всяка сквернота плътска
и душевна, и от невнимание и униние, защото пребъдвам в нечистота, и от всички мои беззакония, и ме покажи
очистен, Владико, заради благостта на Твоя Христос, и ме освети чрез слизане на Твоя Пресвети Дух!
И така, изтръгни ме от мъглата на нечистите дяволски привидения, и от всяка сквернота и нечисти уста,
и да възпея Твоето всесвято име, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.
/При нечисти мисли и желания за грях, или при униние, отчаяние, скръб или друго изкушение,
трябва да се произнася много пъти молитвата „Богородице Дево“/
Богородице Дево
Богородице Дево, радвай се!
Благодатна Мария, Господ е с Тебе!
Благословена си Ти между жените
и благословен е плодът на Твоята утроба,
защото си родила Спасителя на нашите души.
Господ Бог непременно заради молитвите на Божията Майка ще даде мир на душата.
Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово,
същинска Богородица, Те величаем.
Заради молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй нас. Амин.
След това, може да се прочете псалом 6:
Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.
3. Помилуй ме, Господи, защото съм немощен; изцели ме, Господи, защото костите ми са потресени;
4. потресена ми е силно и душата; а Ти, Господи, докога?
5. Обърни се, Господи, избави душата ми, спаси ме поради милостта Си,
6. защото в смъртта няма спомен за Тебе: в гроба кой ще Те слави?
7. Уморен съм от моите въздишки; всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си.
8. Помрачи се от скръб окото ми, остаря поради всичките ми врагове.
9. Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие, защото Господ чу гласа на моя плач,
10. Господ чу молбата ми, Господ ще приеме молитвата ми.
11. Да бъдат посрамени и жестоко поразени всички мои врагове; да се върнат назад и в миг да се засрамят.
Римляни, гл. 1,
1. Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие,
2. което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания,
3. за Своя Син (роден по плът от Давидово семе
4. и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите)
Иисуса Христа, Господа нашего,
5. чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи,
6. между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, –
7. благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени
Божии, призвани светии.
8. Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по
цял свят;
9. Бог, Комуто служа с духа си, като благовестявам за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням
за вас
10. и винаги се моля в молитвите си, дано с Божия воля ми се падне някога да дойда при вас;
11. защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваше укрепване,
12. сиреч, като бъда между вас, да се утешим взаимно чрез общата вяра – ваша и моя.
13. Не искам, братя, да не знаете, че много пъти се канех да дойда при вас (но срещах пречки дори и досега),
та да имам някой плод и между вас, както между другите народи.
14. Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи;
15. тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим.
16. Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом
на иудеин, сетне и на елин.
Св. апостол Павел
17. Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: „праведният чрез вяра
ще бъде жив“.
18. Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината
в неправда;
19. тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри.
20. Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание
мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.
21. Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите
помисли, и неразумното им сърце се помрачи;
22. наричайки себе си мъдри, те обезумяха,
23. и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на
влечуги, –
24. затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им
сами в себе си;
25. те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца,
Който е благословен вовеки. Амин. Св. пророк Авакум
26. Затова Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление
с противоестествено;
27. също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти
един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше
на тяхната заблуда.
28. А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум – да вършат онова,
що не прилича,
29. бидейки изпълнени с всяка неправда, блудство, лукавство, користолюбие, злоба; пълни със завист, убийство,
разпри, измама, злонравие;
30. бидейки клюкари, клеветници, богомразци, ругатели, горделивци, самохвалци, изобретатели на зло,
непослушни към родители,
31. безразсъдни, вероломни, недружелюбни, непримирими, немилостиви.
32. Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт,
пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат.
Лука 7;36-50
36. Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.
37. И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея,
донесе алабастрен съд с миро;
38. и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата
си, целуваше ги и мажеше с миро.
39. Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и
каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.
40. Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю!
41. Иисус рече: един заимодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият
– петдесет;
42. но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?
43. Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди.
44. И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не
даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.
45. Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми.
46. Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми.
47. Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава,
той малко обича.
48. Ней пък рече: прощават ти се греховете.
49. И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава?
50. А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.
и дневното житие или
Житието на преп. Антоний Велики /17/30.I/.
Преподобният Антоний Велики бил родом от Египет. Родителите му, хора благородни и известни с християнското
си благочестие, възпитали сина си така, че знаел само тях и своя дом. Стигнал юношеска възраст, той не бързал
да се занимава с наука, нито да се сприятелява с други деца, но прекарвал времето у дома си, пазел чистотата
на сърцето и се стремял да преуспява в благочестието. Той не търсел забавления, както е характерно за
младежката възраст, но обичал да ходи заедно с родителите си в Божия храм и да слуша четенето от
божествените книги. Стараел се да извлече оттук цялата възможна полза и да живее точно според тяхното
учение. Не искал от възрастните сладкиши, както е обичайно за децата, и изобщо не обръщал много внимание
на храната, задоволявайки се винаги с това, което му давали.
Родителите на преподобния починали, когато бил на двадесет години. Останал сам с мъничката си сестра,
първоначално сам се грижел за дома и за възпитанието на девойката. Често, по обичая си, посещавал храма и
там слушал да четат от божествените книги как апостолите, оставяйки всичко, последвали Спасителя и как,
според свидетелството на книгата „Деяния на светите Апостоли“, мнозина от християните продавали своето
имущество и слагали цената при нозете на апостолите за милостиня към нуждаещите се. Юношата размишлявал
колко крепка била вярата на тези хора и каква голяма награда е приготвена за тях на небесата. С такива мисли
дошъл веднъж в храма и чул отново думите на Христос към богатия юноша: „ако искаш да бъдеш съвършен, иди,
продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“. Той приел
това като откровение свише. Сякаш Христос изрекъл тези думи лично към самия него. Той излязъл от храма и
още същия ден продал имуществото си, а спечелената от продажбата голяма сума пари раздал на бедните
като оставил само незначителна част от тях за малката си сестра. Притежавал триста много хубави и плодоносни
финикови палми и ги подарил на съседите, за да освободи себе си и сестра си от всякакви грижи за тях.
Наскоро след това той отново дошъл в храма и чул думите на Господа в Евангелието: „не се грижете за утре“.
Веднага излязъл и раздал на бедните и останалата част от имуществото си. Понеже не искал повече да живее
в своя дом, поверил сестpa си на верни и познати му девственици, посветили себе си да служат на
Жениха – Христос, за да се възпитава сред тях чрез примера на добрия им живот. Самият той започнал да
води суров и строг подвижнически живот.
По онова време в Египет манастирите били все още малко и пустинничеството още не било разпространено.
Всеки, който желаел да служи на Христос и да се спасява, се усамотявал някъде наблизо до своето селище,
за да се упражнява в добродетелите.
Недалеч от родното село на Антоний живеел старец, който от младини се предавал в уединение на монашески
подвизи. Като се срещнал с него и получил полза за душата си, Антоний започнал да му подражава и също да
търси уединение на различни места близо до своето село. И по-късно ако се случело да чуе за някой отшелник,
той, подобно на благоразумна пчела, тръгвал да го търси и не се завръщал обратно докато не го откриел, и от
срещата и беседата си с него не извличал също тъй, както пчелата извлича меда, някаква полза за себе си.
Такива били първите подвизи на блажения и като преуспявал в тях, той все повече и повече укрепвал своите
помисли в добра насока. Заедно с това припечелвал с труда на ръцете си, помнейки словата на Писанието:
„който не иска да се труди, не бива и да яде“. Със спечелените от продажбата на своите изделия пари купувал
хляб и хранел гладните. Душата му била в непрекъснато молитвено общение с Бога, понеже той знаел от
Писанието, че трябва да се молим непрестанно. Четенето на Свещеното Писание изслушвал тъй съсредоточено,
че не забравял нищо от прочетеното и при строгото съблюдаване на всички Господни заповеди, паметта
започнала да заменя за него самите свещени книги.
Така живял Антоний и всички братя, при които идвал, за да получи душевна полза го обикнали, а той се поучавал
от добродетелта им, кой с каквато се отличавал най-много: на едни се стараел да подражава във въздържанието,
на други в бодростта, на един в кротостта, на друг в бдението, на трети – в съсредоточеност при четенето;
от едни се учил да се подвизава в пост, от други бил учуден от почивката им на гола земя, прославял смирението
на един, търпението на друг.
Докато той преуспявал и укрепвал в доброто, врагът на християнското име – дяволът, който не можел да гледа
такива добродетели у юношата, въстанал против него със своето древно коварство и се опитвал да го прелъсти
и отклони от добрите му намерения и да го отвърне от правия път. Той му внушавал мисли на съжаление
за продаденото и раздадено имущество, за необезпечеността на сестрата, за величието на рода, за суетната
слава в света, за удоволствието от разнообразната храна и другите прелести на светския живот.
В същото време представял мислено пред юношата трудния път и тежкия край на добродетелта,
немощта на тялото и продължителността на подвига.
Дяволът скланял младия Антоний да стъпи на хлъзгав път, водещ към падение, а той, мислейки за вечните
мъки след страшния съд, въпреки изкушенията, ненарушимо съблюдавал чистотата на душата си.
Чрез всичко това дяволът бил посрамен: окаяният, който поискал да бъде подобен на Бога, сега бил победен
от един юноша; въставащият против кръвта и плътта сега бил победен от човека, живеещ в плът,
понеже на своя раб съдействал Господ, Който приел заради нас плът и чрез това дарувал на плътта сила да
побеждава врага, за да може всеки, изкушавай по този начин в свое време да повтори думите на апостола:
„не аз, а Божията благодат, която е с мене“.
При тези думи привидението изчезнало. Това била първата победа, която младият подвижник удържал над дявола
с помощта на благодатната Христова сила. Обаче нито той станал небрежен към себе си след своята първа
победа, нито у дявола след първото поражение отслабнали силите, понеже той като рикащ лъв обикаля и
търси кого да глътне. Антоний помнел от Писанието, че козните на дявола са много и различни, постоянно се
упражнявал в различни подвизи, разсъждавайки, че дори и сатаната да бил победен, когато изкушавал с плътска
похот, но той би могъл да го подложи на някакви още по-тежки и опасни изкушения. Затова все повече и повече
изнурявал и подчинявал тялото си, за да не би след като е победил в едно, да бъде победен в друго.
Привиквайки постепенно към все по-строг начин на живот, той привикнал към необикновено високи подвизи
в служене на Бога, превърнал навика в своя природа. Всеки ден постел до залез слънце и цялата нощ
прекарвал в молитва; понякога вкусвал храна през два дни и чак на четвъртата нощ си позволявал малко сън.
Храната му била хляб и сол, също и малко количество вода. За постеля му служела рогозка или власеница,
а понякога – и голата земя. Изобщо не употребявал масло за храна, за месо и вино да не говорим, тях не
употребяват и по-малко усърдните монаси. Блаженият казвал, че за юношеското тяло е невъзможно да победи
врага, ако то бива размеквано със сладостта на маслото и че е нужно да се налагат на тялото възможно
по-тежки подвизи, така че при неговото изнуряване духът да става по-силен, според думите на апостола:
„кога съм немощен, тогава съм силен“.
Но време е да разкажем за кончината на преподобния. Той имал обичай да слиза от върха на планината,
където прекарвал сам при братята, които живеели в подножието й, и да ги посещава. При едно от тези
обичайни посещения им казал за приближаването на смъртта си, което му било открито от Бога.
– За последен път съм дошъл при вас, чеда мои – казал той, – повече няма да ви видя през този живот и вече
идва време да се освободя от този живот и да почина, понеже преживях сто и пет години.
При тези думи братята се предали на дълбока скръб, плакали и целували стареца, като че вече си отивал от
света. А той ги убеждавал да се трудят с неотслабващо усърдие, да не униват сред подвизите на въздържание,
но да живеят като че всеки ден се готвят за смъртта, да пазят душата си от нечисти помисли,
да следват примера на светиите, да не се сближават с разколниците – мелетиани, да не влизат в общение
с нечестивите ариани; напротив, убеждавал ги да държат отеческите предания и да пазят в цялата й чистота
благочестивата вяра в нашия Господ Иисус Христос, която са научили от Писанието и от неговите наставления.
След това братята настоятелно го замолили да остане при тях, понеже всички искали да се удостоят с честта
да присъстват при кончината му. Но той не се съгласил, знаейки тяхното желание да почетат тялото му
с тържествено погребение. Избягвайки даже посмъртното въздаяние на чест и слава от страна на хората,
преподобният побързал да ги остави и се оттеглил в уединение. След като се простил с братята, той се отправил
на върха на планината в любимото си жилище, мястото на неговите подвизи. След няколко месеца заболял тежко.
Тогава повикал при себе си двама монаси, които се подвизавали заедно с него в течение на последните
петнадесет години и прислужващи на преподобния поради старостта му, и им казал:
– Чеда мои! Както е написано, „аз заминавам по пътя на целия свят“‘, Господ ме вика при Себе Си и аз
се надявам да вкуся небесните блага. Но вас, мои възлюбени деца, умолявам – пазете се да не изгубите
плодовете на своето многогодишно въздържание, но ревностно и с успех продължавайте започнатите от вас
подвизи. Известно ви е колко различни препятствия ни поставят бесовете, но не се бойте от нищожната им сила.
Надявайте се на Иисуса Христа, твърдо вярвайте в Него от цялото си сърце и от вас ще бягат всички демони.
Помнете всичко, на което съм ви учил, старайте се да водите благочестив живот – и несъмнено ще получите
награда на небето. Избягвайте всяко общение с разколниците, еретиците и арианите; известно ви е, че аз нито
веднъж не съм беседвал дружески с тях, по причина на техните лоши замисли и христоборна ерес.
Най-вече се старайте да изпълнявате заповедите Господни, за да ви приемат, след смъртта във вечните
обители като сродници и приятели. Помнете, размишлявайте и винаги разсъждавайте за това.
И ако вие действително се грижите за мен, обичате ме като баща и сте готови да изпълните волята ми,
не позволявайте на никого да отнесе в Египет тленните ми останки, за да не предадат там тялото ми на пищно
погребение, понеже главно по тази причина се усамотих на тая планина. Вие сами, деца мои, ме погребете в
земята и изпълнете следната заповед на своя старец: нека никой, освен вас, не знае гроба, където ще бъде
погребано тялото ми, което, по моята вяра в Господа, ще се вдигне нетленно при общото възкресение на
мъртвите.
Разделете одеждите ми тъй: милота и овехтялата долна дреха, на която лежа, дайте на епископ Атанасий,
другия мил от дайте на епископ Серапион, власеницата вземете за себе си. Прощавайте, деца мои! Антоний
си отива и няма да е повече с вас в тоя живот.“
След тези думи учениците се простили с него, целунали го и свети Антоний с радостно лице,
гледайки дошлите за душата му ангели като свои приятели, умрял и се присъединил към светите отци.
Учениците на светията, съгласно неговото завещание, облекли тялото му, предали го на земята и никой освен
тях до днес не знае мястото на погребението на свети Антоний.
Епископ Атанасий получил от учениците износената дреха и милота на светията. Той приел в тези подаръци
като че самия Антоний. Той винаги с благоговейна радост гледал на тези одежди, като ощастливен с богато
наследство, припомняйки си светия му образ.
Такъв бил животът и кончината на преподобния Антоний, когото Господ прославил по всички страни.
И не с изкусно съставени съчинения, не със светска мъдрост, не със знатен род, не с огромни
богатства се прославил той, а – с благочестив живот. На него се изпълнили думите на Спасителя:
„Аз ще прославя ония, които Мене прославят“. Той не живял на някое знаменито място, което всички знаели;
напротив – отдалечил се почти на края на света в непроходимата пустиня. Обаче и оттам станал известен
и в Испания, и в Африка, и в Италия, и в Илирия, и дори в самия древен Рим. Преподобният желаел да се
скрие от всички в планината, не искал и не търсил тая слава.
Но Господ Сам открил и показал на всички този светилник на вярата и благочестието, та гледайки от него,
да се учат на добродетели и като се удивляват на благочестивия живот на преподобния, да прославят
Небесния Отец, на Когото, с Единородния Негов Син и Светия Дух да бъде чест и слава, благодарение и
поклонение във вечни векове. Амин.
При всяко изкушение от дявола, където и да сме, по всяко време, трябва да произнасяме наум или гласно
Иисусовата молитва и същата молитва към Пресвета Богородица:
Господи Иисусе Христе Сине Божий, помилуй мене, грешния!
и
Пресвета Богородице, Майко Божия, помилуй мене, грешния!
Тези молитви – Иисусовата и молитвата към Пресвета Богородица са като зов за помощ при всяка беда
или изкушение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар